Автоимунните заболявания са група хетерогенни и комплексни медицински състояния, при които имунната система на организма атакува и уврежда собствените клетки и тъкани. Вместо да изпълнява своята основна роля за защита срещу външни патогени, имунната система при автоимунни заболявания губи саморегулацията. Този дисфункционален отговор може да доведе до различни видове възпалителни реакции и увреждане на засегнатите органи и тъкани.
Причини на автоимунните заболявания:
Причините за появата на автоимунни заболявания не са напълно ясни, но се предполага, че комбинация от генетични, околни и имунологични фактори играят роля в техния развой. Някои хора са по-склонни към автоимунни заболявания поради наличието на определени генетична онаследеност. Същевременно, въздействието на фактори като инфекции, хранителни фактори и хормонални промени може да събуди или усили развитието на автоимунни заболявания.
Често срещани видове автоимунни заболявания:
- Ревматоиден артрит: За това заболяване се характеризира с възпаление на ставите, което може да доведе до увреждане на хрущяла и костите.
- Системен лупус еритематозус (СЛЕ): Този вид лупус засяга различни органи и тъкани в организма, като кожата, ставите, бъбреците и други.
- Склеродермия: Този синдром причинява затруднения във функционирането на кръвоносните съдове и води до уплътняване на кожата и други тъкани.
- Болест на Шегрен: Това е хронично заболяване, при което имунната система атакува жлезите, които произвеждат сълзи и слюнка.
- Целиакия: При този вид автоимунно заболяване имунната система атакува тънките черва при консумация на глутен.
- Болест на Хашимото и болест на Гравес: Тези заболявания засягат щитовидната жлеза и могат да доведат до нарушения в функциите на този орган.
- Множествена склероза: Този вид заболяване засяга централната нервна система и може да причини различни проблеми с координацията и моториката.
- Диабет тип 1: В този случай имунната система унищожава клетките, произвеждащи инсулин в поджелудъчната жлеза.
Симптоми и диагноза:
Симптомите на автоимунни заболявания могат да бъдат разнообразни и зависят от конкретния вид на заболяването и засегнатите органи. Общи симптоми включват умора, болки в ставите, треска, обща слабост и възпаление. Диагнозата на автоимунни заболявания често включва клиничен преглед, изследвания на кръвта, IMR скен на засегнатите органи и тъкани, както и други специфични тестове за откриване на автоантитела.
Лечение:
Лечението на автоимунни заболявания обикновено се насочва към контролиране на възпалението и управление на симптомите. Лекарства като некстракцелуларни антиинфламаторни лекарства (НПВЛ), стероиди и имуномодулатори се използват за облекчаване на болката и поддържане на нормалната функция на засегнатите органи. В някои случаи, имунният отговор може да се подтисне с цел предотвратяване на допълнителни увреждания.
